Zdravoslovnobg

mechti_3.png mechti_2.png mechti.png lubov.png polezno.png universitet.png

Aцидоза

b_230_230_16777215_0___images_stories_interesni_statii_Blood-plasma-.jpgАцидозата представлява повишена киселинност в кръвта и някои тъкани на тялото ( т.е повишена концентрация на водородни йони). Обикновено се касае за киселинността на кръвната плазма. Ацидозата може да бъде респираторна, метаболитна и смесена.  Физиологичното pH в организма  варира, в зависимост от отделните му части, клетъчните компоненти, но като цяло преобладава около неутралната среда ( pH=7).

.

Нивата под 7.35, се приемат за състояние на ацидоза. При концентрация на водородните йони над 7.45, настъпва състояние, наречено алкалоза. Терминът ацидемия описва състояние на понижена киселинност в кръвта, докато ацидозата, описва процесите, причиняващи тези промени. Според тях се класифицират различни видове ацидоза. Скоростта на клетъчната метаболитна активност (протичането на метаболитните процеси), до голяма степен зависи  от киселинността на средата и в същото време оказва влияние върху нея. Някои ензими, отговорни за синтезирането или разграждането на различни вещества, могат да действат само в кисела, неутрална или съответно алкална среда, което определя изключително високата чувствителност на тези молекули.Киселинността на артериалната кръв при човек варира в диапазон между 6.8 -7.8 pH. Промените, в нивата на протоните в различни от тези интервали,в резултат на натрупване на въглероден диоксид, кисели продукти или намаляване на алкалната коцентрация на йони, водят до необратими увреждания на множество клетки.
Метаболитната ацидоза е следствие от увеличено производство на киселини, нарушения в способността за изхвърлянето им от организма чрез бъбреците или повишена загуба на основи. Процесът може да настъпи при диария, някои бъбречни заболявания. Бъбречната ацидоза е свързана с натрупване на урея и креатинин, както и отстатъчни киселини от разграждането на белтъци.
Лактатна ацидоза вънизква при натрупване на млечна киселина (лактат) в тъканите. Тя е съпроводена с хипоксемия (недостиг на кислород в кръвта), причиняваща спад в движението на кислорода от артериалната кръв в тъканите. В единия случаи до тъканите не достига достатъчно количество кислород, а в другия - настъпва неконтролируем достъп. При тази форма, организмът произвежда по-големи количества лактат, отколкото усвоява. Характерни симптоми са ускореното дишане, повръщане, болки в областта на корема. Установена е връзка между нея и диабета. Смята се, че тя предхожда болестта и може да бъде важен диагностичен белег. Лечението с някои препарати за диабет II-тип в някои случаи я предизвикат. При гладуване и диабетна кома също настъпва ацидоза, която се дължи на натрупване на кетонни тела (кетоза). Поради нарушенията във въглехидратната обмяна процесът на разграждане на глюкоза (гликолиза) се потиска и започва разграждането на мазнини (липолиза) за удовлетворяване на енергийните нужди.
Увеличени количества на желязо в кръвта, някои видове отравявания и хроничен дефицит на бикарбонат, също довеждат до метаболитна ацидоза. Тя се компенсира от белите дробове, чрез издишване на по-големи количества въглероден диоксид, което намалява киселинността. Това крие риск от развитие на респираторна недостатъчност. При нарушения в кислородната обмяна, приблизително 50% от натрупващата се киселина е млечна. Лечението на метаболитната ацидоза се основава на коригиране на основния проблем. В случаи с тежка ацидоза, се използват вливания с бикарбонат, които имат неутрализиращо действие.
Дихателната ацидоза е резултат от натрупване на въглероден диоксид в кръвта (хиперкапния), поради хиповентилация. Основните причини са белодробни заболявания (пневмоторакс, хроничен бронхит, емфизем, астма, пневмония), употреба на наркотици, някои седативи, травми на главата. Мозъчни тумори също могат да предизвикат ацидемия. За разграничаване на дихателна и метаболитна ацидоза ключова роля играят нивата на определени вещества. При бременност в плода също може да настъпи ацидоза, но при него белите дробове не се използват за вентилация. Тя се осъществява от плацентата. За диагностицирането й се използват нивата на киселиннос в пъпната артерия и пъпната вена.  Първите признаци на ацидозите са общи, съпроводени с умора, главоболие, отслабена имунна система. Продължителните диети, включващи увеличен прием на протеини и липсата на въглехидрати, предизвикват увеличения в образуването на кетони в кръвта. Освободените от мастните тъкани кетони, се свързват с киселините и нарушават киселинно-основния баланс в организма. Бъбреците и черният дроб са най-силно засегнати от ацидозата.
Затова профилактиката срещу заболяването се основава на добър хранителен режим, включващ разнообразна храна, богата на белтъци и въглехидрати, умерена консумация на алкохол, извършване на лечение под лекарско наблюдение със седативи и други препарати.

FacebookTwitterLinkedin
Вие разглеждате