Слънчеви алергии

Времето на годишните отпуски вече настъпи, както и необходимостта от предпазването от вредното въздействие на слънчевите лъчи.

Преди да започнете да се веселите за сметка на някого другиго, който е облечен в 40-градусовата жега с дълги панталони и блуза с дълъг ръкав, би следвало да се запитате дали този човек не е алергичен към слънцето?

Плажът е мястото, където повечето хора прекарват голяма част от отпуската си. Там често се срещат най-различни типове мъже и жени – от слабите манекенки, на които никога не е достатъчно бронзов тенът, до възрастните семейни двойки, които се опитват с внучетата си да направят пясъчен замък. Понякога погледът ви е привлечен от доста „навлечен” човек с шапка на главата и скрит на сянка под чадъра. Дали и вие не сте алергични към слънчевите лъчи?

Първични алергии към слънцето и основни симптоми

Някои слънцезащитни кремове само частично блокират UV-A-лъчите и само след прилагането на мазилата е възможно да се предотврати появата на алергични реакции.

Възможно ли е някой да е алергичен към слънцето? Добре известни са ни алергиите към определени храни или лекарства, но слънцето сякаш стои по-встрани от евентуалните източници на неприятности. Съществуват определени реакции на кожата, които нямат връзка с факторите от околната среда, болести или лосиони за слънце – те се наричат интринзични, т.е. първични типове фотодерматоза. С други думи, хората с подобна фотодерматоза развиват определен тип обрив или се стига до друг тип кожна промяна след излагане на слънце. Предполага се, че виновник за това е имунната система, която разпознава някои компоненти на дермата, изложена на слънце, като чужди, и се стига до появата на алергична реакция под формата на обрив, мехури и т.н И докато към изгаряния са по-склонни светлите хора, алергиите засягат всеки тип кожа.

Много са проявите на първичната фотодерматоза - най-често се стига до т.нар. PMLE  - вид полиморфна ерупция. Това е относително често срещано състояние, което обхваща между 10 и 20% от здравите индивиди. Обикновено се проявява като обрив, придружен от сърбеж, разпростира се по гънките на врата, ръцете и краката, и се появява няколко часа след излагане на слънце. Нерядко след целодневен престой на слънце зачервяването, обривът и другите промени стават видими вечерта. След изгарянето се появява обривът, после – сърбежа, а ако не се предприемат никакви мерки, състоянието отшумява от само себе си след няколко дни.

Интересен е фактът, че обривът наподобява на ухапване от насекомо. Първичните дерматози са предизвикани от UV-B лъчите, които могат да бъдат блокирани с по-голямо количество слънцезащитен крем, но и чрез  UV-A лъчите, които достигат много по-надълбоко в дермата. Последните проникват през прозорците, което обяснява появата на алергия след возене в автомобил, например.

Определени слънцезащитни кремове само частично блокират UV-A лъчите, и въпреки предпазването от слънцето, някои хора са склонни към появата на алергични реакции. Не бива да се забравя и фактът, че склонността към тези алергии трябва да се търси и във фамилната обремененост – изследвания сочат, че около 50 процента от слънчевите алергии са наследствени.

Лекарства и болести като причина за вторични алергии

При появата на алергични реакции винаги трябва да се вземе пред вид това дали са използвани съмнителни продукти или лекарства.

Определени медикаменти и продукти, както и някои болести, могат да направят кожата ви много чувствителна към слънчевата светлина. Подобни алергични реакции се наричат вторични фотодерматози. Заради това при появата на споменатите алергични реакции винаги трябва да се помисли за евентуално предшестващо прилагане на съмнителни изделия или лекарства. Подобни фоточувствителни продукти понижават прага на чувствителност на кожата към слънчевите лъчи и дори и след кратък престой на слънце предизвикват доста силна алергична реакция.

Сред най-честите фоточувствителни лекарства са:

• Препаратите против акне (особено ретиноид)
• антихистамини
• нестероидни противовъзпалителни лекарства (пироксикам)
• някои антибиотици (като тетрациклин)
• медикаменти против гъбички
• лекарства при диабет, приемани през устата
• диуретици
• транквиланти (медикаменти портов напрегнатост, невроза и чувство на напрежение)
• трициклични антидепресанти

Фоточувствителността и последвалата фотодерматоза също могат да се появят след употреба на определени сапуни, шампоани против пърхот, парфюми и дезодоранти, дори и слънцезащитни кремове. Някои фотореактиви са налице в изкуствените подсладители, боите за коса, продуктите с вазелин, дори се откриват и в някои домакински продукти като боята за обувки или торбичките против молци.

Болестите, които правят кожата силно чувствителна към слънцето, са предимно системни, което означава, че от тях страда целият организъм.  Най-често срещаните са: системен лупус еритематозис и порфириум.

Системният лупус е тежко хронично автоимунно заболяване, което обхваща предимно ставите и кожата, но може да се разпростре и върху други органи (бъбреци, сърце, мозък). Порфириум е наследствена или придобита болест, при която се наблюдава нарушение в биосинтеза на желязото. Хората, страдащи от СПИН, също могат да са чувствителни към слънчевите лъчи.

Лечение и превенция

Най-добре е на засегнатото място да се постави колкото е възможно по-скоро студен компрес, а ако ви мъчат силни болки, пробвайте да ги облекчите с парацетамол. Потърсете помощ в близката болница.

Какво да направите, ако се появи обрив след излагане на слънце?

Вероятно лекарят ще ви попита дали сте приемали лекарства и дали сте използвали слънцезащитни кремове. Ако е необходимо, ще дадете кръв и урина за изследване, за да се установи дали в основата на алергичната реакция към слънцето не е случайно някоя болест.

Фоточувствителността може да се потвърди с диагностичен метод - фототест. Стандартна процедура при провеждането му е излагане на долната част на гърба на  UV-светлина, а понякога и в комбинация с UV-светлина и предполагаемия алерген, т.е.фоточувствителни вещества. Целта на фототеста е да се предизвикат характерни промени по кожата, а минималната доза, която е необходима за това, варира значително.

Най-добрата рецепта за предотвратяване на фотодерматозата е постепенното излагане на слънце и използването на слънцезащитни кремове, които по възможност да съдържат цинков оксид или силициев диоксид. Целта на постепенното излагане на слънце е привикването на кожата към лъчите, но при по-тежките случаи на дерматоза този метод не е успешен. Тогава са необходими някои недотам приятни мерки като избягване на слънцето и престой на сянка, носенето на шапки и дрехи с дълги ръкави и крачоли.

В определени случаи на фотодерматоза от помощ могат да са някои лекарства. Бета-каротенът е естествен източник на витамин А, който се съдържа в определени зеленчуци, а може да бъде предписан и за понижаване на силата на фоточувствителни реакции. Не е токсичен, когато се прекали с дозировката му, но не бива да ви учудва фактът, ако кожата ви пожълтее изведнъж. Хидроксиклорокинът е по принцип лекарство при малария, но също се използва при превенцията на обриви, предизвикани от слънцето. PUVA-терапията (псоралени в комбинация с  UV-A лъчи) обикновено се прилага през ранна пролет, за да може по време на лятото да се стигне до по-малко фотоалергични реакции.

И накрая, оралните стероиди са много полезни за справянето с обрива. Ако се готвите за почивка в тропически страни, повече от необходимо е да се информирате за стероидната терапия.

Алергията към слънцето е доста фрустрираща и предизвиква чувство на безпомощност.  Кожата е орган, която „помни”, всички изгаряния „си отмъщават” на по-късен етап – под формата на карциноми или други дерматологични заболявания. А това е много трудно да се обясни на младите хора, които искат да имат колкото е възможно по-бронзов тен, за да бъдат модерни.

От друга страна слънчевите алергии ни предупреждават на часа за вредните лъчи, а отделните хора с непоносимост към загара сигурно ще гледат по друг начин на безкрайното излежаване на плажа. Осъзнаването на опасността, която дебне отгоре, би трябвало да е на най-високо ниво, а това изисква големи усилия – както от страна на учените, така и от нас самите.

Четири чая за лечение на анемия

Бледата кожа и бледите лигавици проличават едва при тежките случаи на анемия. Като цяло симптомите на заболяването са неясни и незабележими. Страдащите от болестта се оплакват от обща отпадналост и неразположение. Добре е, наред с предписаната от лекар терапия, да се приемат определени чайове. Преди да решите да ги пиете, уведомете специалиста.

Анемията, или пониженият брой на червени кръвни телца – еритроцити или количеството хемоглобин, може да бъде предизвикана от кървене, понижено производство на кръвни клетки, усиленото им разграждане или комбинацията от тези нарушения.

Това състояние може рязко да влоши качеството на живота, а при по-сериозните случаи да доведе до по-тежки усложнения. Затова трябва винаги да се спазват съветите на специалиста.

Терапията на желязодефицитната анемия може да се повлияе благоприятно от някои билкови чайове. Те могат да спомогнат за натрупването на минерала в организма.

Чай от зимзелен

Сварете 30 г сухи листа от билката за една минута в литър вода, оставете да престои около 15 минути. Прецедете. Пийте две чашки чай, два пъти дневно, между храненията.

Чай от орехи

Сварете 20 свежи листа от орех в един литър вода за около 15 минути. Прецедете. Пийте по една чашка от чая преди хранене, два пъти дневно.

Чай от хрян

Сварете 20 г корени от хрян в един литър вода за около 20 минути. Оставете да престои една нощ. Прецедете. Пийте 2 чашки дневно, между храненията.

Чай от бяла коприва

Поставете 25 г сухи цветни връхчета от копривата в един литър вряща вода. Оставете да престои 10 минути. Прецедете. Пийте две чашки чай дневно, между храненията.

Селенът е основен антиоксидант, който предпазва клетъчната мембрана и намалява риска от рак и заболявания на сърцето и кръвоносните съдове. Медицински изследвания сочат, че приемът на селен понижава опасността от появата на рак на дебелото черво, рак на белите дробове и рак на простатата. Селенът запазва еластичността на тъканите, забавя процесите на стареене и е ефикасен при лечението на пърхот.

Признаци за недостиг на селен: Преждевременно стареене, заболявания на сърцето, появата на пърхот, „загуба” на кожа.

Това е минерал, който изпълнява функцията на антиоксидант сам по себе си и намира приложение при формулите за лечение на сърдечни заболявания.

Селенът облекчава състоянието при:

·         Акне

·         СПИН

·         Старчески петна

·         Алкохолизъм

·         Болест на Алцхаймер

·         Ангина

·         Признаци на мъчително безпокойство, чувство на стягане в областта на гърдите

·         Артрит

·         Астма

·         Рак на гърдата

·         Кардиомиопатия

·         Кардиологични заболявания

·         Катаракти

·         Цервикални дисплазии

·         Цироза на черния дроб

·         Епилепсия

·         Фиброкистоза на гърдата

·         Фибромиалгия

·         Гъбични инфекции

·         Глаукома

·         Гуша

·         Подагра

·         Нетърпими болки

·         Сърдечен удар

·         Сърдечни заболявания

·         Високо кръвно налягане

·         Хипертиреоидизъм

·         Импотентност

·         Безплодие

·         Болестта на Кешан

·         Мъжки стерилитет

·         Отравяне с живак

·         Пролапс на митралния нерв

·         Мускулна дистрофия

·         Множествена склероза

·         Остеоартрит

·         Рак на яйчниците

·         Псориазис

·         Ревматоиден артрит

·         Тения

·         Розацея

·         Припадъци

·         Туберкулоза

·         Киселини

Той намира широко приложение като афродизиак, а наред с това и оказва влияние върху плодовитостта.

Благоприятни ефекти от селена

·         Стимулира имунната система

·         Помага при ракови заболявания

·         Справя се с болките, предизвикани от артрит

·         Предпазва от механизмите на стареене

·         Предпазва от появата на сърдечно – съдови заболявания, сърдечни удари и инфаркти

·         Предотвратява образуването на тромби в кръвоносните съдове, сърцето и мозъка

·         Подобрява еластичността на кожата

·         Предпазва от увреждания, причинени от тютюнопушене

Кой има нужда от допълнително количество селен?

·         Всеки, който приема селен или мляко в недостатъчни количества.

·         Хората, които обитават територии с дефицитна на селен почва -  Китай, Нова Зеландия и централната и източна част на САЩ.

            Дефицитът на селен в почвата и водата може да доведе до появата на смъртни случаи, предизвикани от  кардиомиопатия и миокарда. Хората, страдащи от СПИН и от сърдечни заболявания, нямат достатъчни количества селен в организма. Пациентите с недостиг на селен са с повишен риск от появата на ревматоиден артрит.

Възможни симптоми, свързани с недостига на селен

·         Болест на Кешан – фатално сърдечно заболяване, характерно за децата, населяващи определени райони в Китай

·         Катаракта

·         Мускулна дистрофия

·         Забавен растеж

·         Чернодробни проблеми

·         Безплодие

·         Някои видове рак

Хората, които страдат от недостиг на селен, са по податливи на психологичен стрес.

При предозиране:

Краткосрочни: оказва недобро влияние върху растежа на косата и ноктите, причинява увреждания на периферната нервна система, предизвиква отпадналост и раздразнителност.

Дългосрочни: води до косопад и чупливост на ноктите, нарушения в структурата на бъбречните и чернодробните тъкани, нервната система и кръвообращението.

Къде се открива?

            Бразилските орехи  са най-добрият източник на селен. Маята, пълнозърнестите храни, чесънът, празият лук и морските дарове са също добри източници на минерала.       

Какво количество се приема обикновено?

             Препоръчителната дневна доза за повечето възрастни е около 55 микрограма на ден. Много лекари препоръчват приемането на около 100 – 200 микрограма от минерала на ден.

Може ли селенът да окаже взаимодействие с други лекарства?

            Селенът засилва антиоксидантния ефект на витамин Е.

Известни са някои взаимодействия на селена и други медикаменти. Валпроичната киселина понижава нивата на селен в кръвта. Добавката содиум селенит намалява нежеланите ефекти от някои антибиотици.

Предпазни мерки

            Необходимо е да се консултирате с лекар, ако се налага да приемате селен в дози по-високи от 70 микрограма на ден. Ако сте бременна или кърмите, трябва да избягвате приемането на минерала в количества, по-високи от препоръчителните дневни дози - 60 микрограма на ден, ако сте бременна и 70 микрограма на ден, ако кърмите.

Внимание!

            Въпреки че селенът е необходим за здравето, високите дози могат да бъдат токсични. До острите и фатални случаи на токсичност се стига, когато е вдишан селен. Хроничната токсичност на селен (селеноза) може да се появи вследствие на приемането на по-ниски дози селен за по-дълъг период от време.

Качвате ли маса, сваляте ли мазнини - трябва да знаете колко калории да приемате. Как да изчислите това можете да видите от другите страници. Но методите, посочени там, имат един общ и съществен недостатък: при тях не се взема под внимание активността на човека и начина му на живот. Оттук може да произлязат доста трудности. Напр. един миньор и един интелектуален работник по принцип изразходват съвсем различно количество калории (първият работи цял ден тежък физически труд, докато вторият седи на едно място). Е, няма ли да е глупаво и за двамата да се предложи диета с еднакво количество калории? Ако стане така, диетата ще работи само за единия, а за другия няма да има добър ефект. За да определите колко точно калории да приемате (за маса или за релеф), трябва да знаете и колко изразходвате.

Човек непрекъснато изразходва калории, каквото и да прави. Дори и при сън се изразходва енергия за работа на вътрешните органи и за поддържане на телесната температура. Ясно е, че колкото повече е натоварен човек физически, толкова повече калории изразходва. Анаеробните дейности (като спринта) изгарят най-много калории (около 1000 на час). Някои от вас може би ще си помислят, че това са най-подходящите дейности за изгаряне на мазнините, но не е точно така. Горивото, което се използва при тях, е гликогенът, отложен в мускулите. Това е така, понеже нуждата от калории настъпва много бързо, а мазнините изгарят сравнително бавно и не могат да задоволят тази нужда. Освен това тези дейности водят до бърза умора. Ето защо за изгаряне на мазнините се използват аеробните дейности. Те изгарят по-малко калории, но са най-ефективни за топене на мазнините. Такива са кросовете, колоезденето, спортните игри (футбол, баскетбол, тенис и др.), плуването, карането на велоергометър (статичен велосипед), карането на ски и кънки (ролери), бързото ходене, планинският туризъм и др. Тези дейности могат да се практикуват дълго време без почивка (някои от тях - с часове) и нуждата от калории при тях не настъпва толкова бързо. Точно затова ако имате излишни мазнини, заловете се с някоя от горепосочените дейности и работете без да ви мързи. Ако се застоявате повече в къщи, ще изразходвате доста по-малко калории. Вижте ориентировъчно калориите, които се изразходват при отделните дейности за 1 час.

Може би на пръв поглед всичко ви изглежда просто, но не е точно така. Горните разходи са обобщени и понякога от тях се наблюдават чувствителни отклонения. Индивидуалните разходи зависят от редица фактори като теглото (по-тежките хора губят повече калории), температурата на околната среда (при по-ниска температура се изгарят повече калории), обмяната на веществата (по-интензивната обмяна изгаря повече калории). При някои дейности от значение е и теренът. Напр. ако вървите (или карате колело) по баир нагоре, горите повече калории, отколкото ако вървите (карате колело) със същата скорост, но по равен терен. А обмяната на веществата много зависи от типа телосложение (ектоморф, ендоморф или мезоморф - очаквайте повече информация за тях). Най-често индивидуалните разходи на калории се определят според теглото на човека.